Иван Милев, член на УС на БКДМП, член на УС на Стопанска камара – Добрич, съдружник в К2
***
Уважаеми г-н Милев, К2 е сред утвърдените фирми, които обзавеждат обществени сгради в Европа и България. Бихте ли разказали повече за историята на компанията и за идентичността, която я отличава?
К2 ООД е компания, която стартира своя път през 2007 г. като приемник на мебелна компания Секвоя (1990 г.). През годините К2 се профилира като изпълнител на цялостни интериорни решения за обществени сгради – хотели, ресторанти, летища, банки и др. Имаме реализирани над 50 проекта в България, Германия, Австрия, Нидерландия, Англия, Израел. През последните 10 години, базирайки се на експертизата, която натрупахме в годините, разработихме нова производствена линия, насочена в производството на пакетирана мебел от типа „сглоби си сам“.
Фирмата създава обзавеждане за хотели, общежития, болници и дори и новите терминали на летищата във Варна и Бургас. Как подхождате при избора на материали, декори и аксесоари, така че да създавате интериорни проекти, които да отговарят на различни вкусове и пазарни изисквания?
В много от случаите, тъй като проектите първоначално биват подготвени от архитекти и инженери, материалите са ясно специфицирани, преди да пристигнат при нас за оферта. При някои проекти има зададено само дизайн визия, без ясна насока за вида материал и технология за производство. В тези случаи, като се опираме на опита, тясното сътрудничество с много търговски и производствени компании на материали, ние можем да предложим ясно, практично и устойчиво решение без да нарушаваме зададената линия на дизайна. Тъй като споменахте лeтищaтa, получихме този проект oщe пpeз 2013 гoдинa, кoгaтo зa пъpви път ce зaгoвopи влизaнeтo нa Бългapия в Шeнгeн. Днec, кoгaтo тoвa вeчe e фaкт, пpoизвeдохме oщe 10 нoви гишeтa в нoвитe зoни нa лeтищaтa във Bapнa и Бypгac, и разбира се успяхме да се справим с изискванията.
Какви технологии и оборудване внедрявате в производството и как поддържате конкурентоспособност на международните пазари?
С гордост мога да заявя, че средната възраст на машините в К2 е под 5 години. Посредством европейските програми за финансиране и собствени средства успяваме всяка година да подменяме или добавяме машини, за да можем винаги да сме в крак с новите технологични решения и иновации в сектора. Технологиите, които внедряваме последните години, са насочени към енергийна ефективност, ресурсна ефективност и подобряване на качеството. Мога да отбележа, че предприятието задоволява енергийните си нужди със собствени солари. В бъдеще обмисляме и закупуването на батерии, за да може да съхраняваме ток и да продаваме излишъка.
Част от мебелните компании в България не създават собствени марки, произвеждат по предварително зададени проекти на външни дизайнери или инвеститори. Какви са предимствата и недостатъците според Вас и опита, който имате във Вашия бизнес? Как приемат България чуждестранните мебелни компании, а също така и големите брандове – търговски вериги, хотели, заведения, бутици и пр.?
Аз смятам, че България от години се наложи като държава с традиции в мебелното производство, особено в проектния сектор. Тъй като нашите производства са малки към средни по обем, ние сме гъвкави при производството на бутикови мебели за хотели, обществени сгради, ресторанти и др. За добрите успехи на българските мебелни предприятия говори и статистиката.
Според данните страната ни е предимно експортно ориентирана към външни пазари заради доброто съотношение между цена и качество. Факт е, че нашите компании работят под чужди брандове, не под свои, но и това си има своите предимства. Трябва да отбележа, че създаването на собствена марка и лансирането є на международните пазари изисква изключително много финансов и човешки ресурс, който все още е трудно да бъде оправдан при конкурентите от доказани държави в дизайна като Италия, Франция, Германия и скандинавските страни.
Вие освен това сте в управителния съвет на Браншова камара на дървообработващата и мебелна промишленост. Какви са наблюденията Ви върху развитието на сектора. Как оценявате състоянието на мебелния бранш в България днес и отношенията между фирмите?
Секторът ни се развива изключително устойчиво и прогресивно последните 7-8 години. Ръстът в строителството, увеличението в приходите на хората, взискателността на потребителите през последните няколко години води до едно трайно развитие на бранша. Моите лични наблюдения са, че мебелният бранш е сравнително колегиален и задружен. Споделянето на опит и взаимната работа между много компании в сектора е показателно за това.
Отделно от това в Камарата често ставаме свидетели на това как фирми се обединяват и работят заедно по проекти, като се допълват в различни решения и дейности. Така обеденени излизат на външни пазари и печелят международни проекти. Освен това си помагат, ако се случи да претърпят неизправност с машини, не им достига работна ръка или имат нужда от съвети по тема с новости, технологии. Това се случва изключително рядко в другите браншове, а при нас наистина е показателно, че сме задружни.
